Никола Минчев: Отварянето на конституцията крие риск от бетониране на статуквото
Кой дефинира по кое време зам.-председател на Народното заседание да води съвещание и за какво това е значимо? Защо ръководителят на Централната изборна комисия бе извикан изключително на чуване - при все, че ЦИК я нямаше, до момента в който се връщаше хартията и машината бе превърната в принтер? Каква е задачата на " промяната " на ГЕРБ, облечена в законопроект на " Възраждане " - за самостоятелност на следствието? И какви са рисковете пред отварянето на конституцията?
Никола Минчев, към този момент някогашен зам.-председател на 48-ото Народно заседание, споделя пред " " по какъв начин промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се вкарваше дейно следствие на основния прокурор, не се случиха:
Г-н Минчев, промените в Наказателно-процесуален кодекс за въвеждане на ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор към този момент са в историята, най-малко за 48-ото Народно заседание. Имаше ли обаче моменти, в които мислехте, че планът може да мине?
Не е имало моменти, в които да считам, че ще се стигне до дефинитивно приемане – поради неналичието на политическа воля в пленарната зала. Смятах, че планът ще тръгне, тъй като в изискванията на съвсем предизборна акция всички политически сили щяха да употребяват първото четене като опция да се показват като бранители, а в тази ситуация на ГЕРБ – и като водачи на правосъдната промяна. Което се и случи.
Не беше ли по-смислено да се прегледат импортираните по-рано планове, първият от които още на 19 октомври, вместо да се чака този на Министерския съвет и след това, в случай че се постанова, да се вършат корекции?
Можеше да се подходи по този начин, изключително в случай че се има поради, че законопроектът, който внесе Министерският съвет е на процедура надграждане на плана, който внесе „ Демократична България “ в първия ден на 48-ия парламент, тъй като имаше последователност в Министерството на правораздаването. Щеше да има доста време и за разискване, и за дълъг период сред двете четения. През това време и Министерството на правораздаването също щеше да се включи интензивно с рекомендации, които сигурен съм, щяха да бъдат припознати от народни представители и надлежно импортирани като ремонти.
След като няма воля в залата, каква щеше да е гаранцията, че при подобен вид Наказателно-процесуален кодекс нямаше " да замръзне “ сред двете четения, както се случи с плана за промяна в антикорупционната комисия?
Действително даже в хипотезата, която разгледахме, планът за Наказателно-процесуален кодекс можеше да приключи безславно, както този за КПКОНПИ, само че въпреки всичко щеше да има някакъв късмет, или най-малко да вкара в пояснителен режим тези, които шикалкавят по него.
Ако този импортиран на 19 октомври м.г. законопроект беше подложен на публично разискване доникъде на ноември и беше признат на първо четене в края на същия месец, щеше да има три седмици за оферти сред двете четения, с цел да бъде дефинитивно гласуван през януари. Три месеца са изцяло задоволителни, с цел да бъде прегледан даже един подобен тежък закон.
Не подпомогнахте ли и вие от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ забавянето на Наказателно-процесуален кодекс – и с отсъствията си, когато неналичието на кворум отсрочи гласуването с ден, и поради отново отсъствия, когато е било препоръчано редуциране на периода за разглеждане сред двете четения от 7 на 3 дни? Това даде мотив и на съперниците на плана да разгласят тези отсъствия за знакови – Политическа партия и Демократична България саботират личната си промяна?
Не мога да се съглася, че е знаково, че са отсъствали един или двама народни представители. По-знаковото е кои парламентарни групи въобще поддържат промяната. В последна сметка „ за “ бяха Политическа партия, Демократична България и няколко сътрудници от „ Български напредък “, както и „ Възраждане “, тъй като тя има собствен план, а срещу – ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Не са един или двама, а 13 единствено от вашата парламентарна група в последното гласоподаване.
Вижте, когато ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са срещу, а те имаха безусловно болшинство в пленарната зала със 128 гласа, няма вид при който нещо друго да се случи. Останалото са парламентарни хватки за мятане на леке по Политическа партия и Демократична България.
Разгледахме разновидността с разискването на най-рано импортираните планове, само че правосъдният министър Крум Зарков изрази и друга позиция – че неговият е бил покрит от останалите пет, което утежнява законодателния развой. В добавка, се появи и „ промяна “ посредством Закона за правосъдната власт, желана от ГЕРБ и импортирана от „ Възраждане “, на която вие депутатите като да отделихте доста внимание.
Да забележим какъв е общият знаменател сред законопроектите. Това, което се случи в правна комисия, е да се обединят шест законопроекта за промени в Наказателно-процесуален кодекс с формалния претекст, че всички те касаят Кодекса. Но с другите оферти се изменяха разнообразни институти и нямаше никакъв проблем импортираните през ноември текстове, които не касаят механизма за основния прокурор, да бъдат отделени и да се гледат по друго време, вместо ръководителят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) да чака плана на Министерския съвет. Така щеше да остане най-същественото – механизмът – със единствено двата законопроекта по него. В този смисъл министър Зарков е прав.
Що се отнася до изведнъж появилите се „ промени “ на „ Възраждане “ в Закон за съдебната власт, които ще вършат следствието без значение, с цел да разследвало то основния прокурор – това, съгласно мен, трябваше да постели в идващия парламент за нещо като контра на оферти с Наказателно-процесуален кодекс работещ механизъм за надзор.
Малко хора схванаха какво се случи на съвещанието във вторник, когато при закрити врата е било обявено за общия отчет по Наказателно-процесуален кодекс и е било отхвърлено настояването за съкратения 3-дневен период. Защо беше значимо това искане, като бе ясно, че време няма - поради поръчката на президента, че последният работен ден на 48-ото Народно събрание ще е четвъртък, 2 февруари?
За да стане ясно за всички, дано първо да кажем по какъв начин протича законодателният път. Когато на първо гласоподаване имаме признати повече от един законопроекти, уреждащи една материя, съответната комисия, в тази ситуация правна, изготвя въз основа на всички тях един общ отчет. Когато отчетът е подготвен, председателстващият съвещанието го оповестява в пленарната зала и от този момент стартира да тече срокът за предложенията сред първо и второ четене. Това е моментът, в който може да се направи процедура за съкращаване или удължение на периода, който по принцип е 7 дни.
Във вторник имахме изключително съвещание с четири точки открита част и четири – закрита. Преди него, рано сутринта, правната комисия се събра и одобри общия отчет. Но в откритата част на съвещанието не беше направено известие, че той е подготвен, макар че подканяхме ръководителя. Съобщението пристигна по средата на закритата част, преднамерено – с цел да може оптимално малко хора да схванат за това.
Тук има още един аспект – за какво във вторник, въобще през цялата последна седмица, аз и господин Атанас Атанасов (ДБ), като заместник-председатели на Народното събрание, бяхме извадени от разпределението да водим съвещания. А разпределението се прави от ръководителя по негово убеждение – в тази ситуация – Вежди Рашидов (ГЕРБ). Нямаше ни в заповедта на ръководителя, с цел да не може когато аз или Атанасов водим, в някакъв миг, не дай си Боже в откритата част, да изчетем отчета за Наказателно-процесуален кодекс, с цел да схванат всички народни представители за това, да се съберат в залата и да гласоподават периода. Вместо това Йордан Цонев реши момента, когато доста сътрудници имаха и други задължения във и отвън постройката и изчете известието в закритата част.
Което не изяснява за какво се желае съкращаване на периода за нещо, което очевидно не може да се гласоподава и при съкратен период.
Защото при тридневен период, който стартира да тече от вторник, това означаваше той да изтече в петък. Което дава опция идващият вторник да се събере комисията по правни въпроси, да прегледа на второ четене постъпилите оферти и да изготви отчет за окончателното гласоподаване в зала в четвъртък. Ако имаше воля в парламентарните групи, нямаше никакъв проблем да има една седмица удължение на работата на Народното събрание до 10 февруари, вместо декларираното от президента - до 3 февруари. И то в случай, че от „ Дондуков “ 2 идваха сигнали по какъв начин Народното събрание би трябвало да се заеме с значимите закони, в това число с Наказателно-процесуален кодекс, и че министър Зарков на няколко пъти направи обществени изказвания: невъзможни неща няма и механизмът може да бъде признат.
Ако имаше воля, уверен съм, щеше да е задоволително съображение президентът да забави разпускането на Народното събрание със седмица, като изборите отново да са на 2 април, тъй като съгласно конституция избори за ново Народно събрание се създават най-късно до два месеца след преустановяване на пълномощията на предходното.
Тук желая да прибавя още един щрих. Малко преди тези събития беше поискано чуване на ръководителя на Централната изборна комисия (ЦИК) Камелия Нейкова – вкарано в програмата по много ексклузивен ред. Парламентарните групи, които го желаеха – ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, не зададоха нито един въпрос на Нейкова. Защо тогава беше поискано то? Защото около неразбориите с машинните разписки, които бяха приравнени от тези три партии на бюлетини, започнаха да се прокрадват отзиви, че ЦИК може да не се оправи с организацията и не 2 април да е датата за изборите, а 23 април. Т. е. животът на Народното събрание да се удължи, което би дало опция за приемане на Наказателно-процесуален кодекс. Така че това чуване беше направено с една единствена цел – да се разсеят подозренията, че ЦИК няма да се оправи за 2 април. Естествено, че ръководителят на ЦИК ще каже, че ще се оправи. Тя като ръководител на органа, който провежда изборите, е задължена да излъчва успокоение.
Съдейки по това, че Крум Зарков още веднъж е министър на правораздаването в идващия парламент евентуално ще бъде импортиран същият Наказателно-процесуален кодекс. Но, ГЕРБ и Движение за права и свободи все по-често приказват за отваряне на конституцията, ще „ лидират “ правосъдната промяна посредством нея. Възможност или заплаха е това?
Факт е, че множеството политически сили дават знак, че са узрели за промени в конституцията, само че съдейки по тези, които се групират към това, може да се окаже огромна заплаха. Конституцията не се отваря постоянно и всяка нейна проверка би трябвало да е деликатна. В частта правосъдна власт са наложителни промени, само че същинският риск се крие в това, че народните представители, които биха подкрепили действително орязване на неограничената власт на основния прокурор, може да се окажат в малцинство и отварянето на конституцията да стане комфортен мотив за още едно бетониране на статуквото. Защото добре си спомняме последната проверка на конституцията – това, което потегли като вяра, приключи като половинчата промяна.
В последна сметка една правосъдна промяна, която приключва с оставката на правосъдния министър, който я е инициирал, демонстрира две неща – почтено държание на министъра и че промяната надалеч не се е случила по стремежи метод.
Още по темата
Никола Минчев, към този момент някогашен зам.-председател на 48-ото Народно заседание, споделя пред " " по какъв начин промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се вкарваше дейно следствие на основния прокурор, не се случиха:
Г-н Минчев, промените в Наказателно-процесуален кодекс за въвеждане на ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор към този момент са в историята, най-малко за 48-ото Народно заседание. Имаше ли обаче моменти, в които мислехте, че планът може да мине?
Не е имало моменти, в които да считам, че ще се стигне до дефинитивно приемане – поради неналичието на политическа воля в пленарната зала. Смятах, че планът ще тръгне, тъй като в изискванията на съвсем предизборна акция всички политически сили щяха да употребяват първото четене като опция да се показват като бранители, а в тази ситуация на ГЕРБ – и като водачи на правосъдната промяна. Което се и случи.
Не беше ли по-смислено да се прегледат импортираните по-рано планове, първият от които още на 19 октомври, вместо да се чака този на Министерския съвет и след това, в случай че се постанова, да се вършат корекции?
Можеше да се подходи по този начин, изключително в случай че се има поради, че законопроектът, който внесе Министерският съвет е на процедура надграждане на плана, който внесе „ Демократична България “ в първия ден на 48-ия парламент, тъй като имаше последователност в Министерството на правораздаването. Щеше да има доста време и за разискване, и за дълъг период сред двете четения. През това време и Министерството на правораздаването също щеше да се включи интензивно с рекомендации, които сигурен съм, щяха да бъдат припознати от народни представители и надлежно импортирани като ремонти.
След като няма воля в залата, каква щеше да е гаранцията, че при подобен вид Наказателно-процесуален кодекс нямаше " да замръзне “ сред двете четения, както се случи с плана за промяна в антикорупционната комисия?
Действително даже в хипотезата, която разгледахме, планът за Наказателно-процесуален кодекс можеше да приключи безславно, както този за КПКОНПИ, само че въпреки всичко щеше да има някакъв късмет, или най-малко да вкара в пояснителен режим тези, които шикалкавят по него.
Ако този импортиран на 19 октомври м.г. законопроект беше подложен на публично разискване доникъде на ноември и беше признат на първо четене в края на същия месец, щеше да има три седмици за оферти сред двете четения, с цел да бъде дефинитивно гласуван през януари. Три месеца са изцяло задоволителни, с цел да бъде прегледан даже един подобен тежък закон.
Не подпомогнахте ли и вие от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ забавянето на Наказателно-процесуален кодекс – и с отсъствията си, когато неналичието на кворум отсрочи гласуването с ден, и поради отново отсъствия, когато е било препоръчано редуциране на периода за разглеждане сред двете четения от 7 на 3 дни? Това даде мотив и на съперниците на плана да разгласят тези отсъствия за знакови – Политическа партия и Демократична България саботират личната си промяна?
Не мога да се съглася, че е знаково, че са отсъствали един или двама народни представители. По-знаковото е кои парламентарни групи въобще поддържат промяната. В последна сметка „ за “ бяха Политическа партия, Демократична България и няколко сътрудници от „ Български напредък “, както и „ Възраждане “, тъй като тя има собствен план, а срещу – ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Не са един или двама, а 13 единствено от вашата парламентарна група в последното гласоподаване.
Вижте, когато ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са срещу, а те имаха безусловно болшинство в пленарната зала със 128 гласа, няма вид при който нещо друго да се случи. Останалото са парламентарни хватки за мятане на леке по Политическа партия и Демократична България.
Разгледахме разновидността с разискването на най-рано импортираните планове, само че правосъдният министър Крум Зарков изрази и друга позиция – че неговият е бил покрит от останалите пет, което утежнява законодателния развой. В добавка, се появи и „ промяна “ посредством Закона за правосъдната власт, желана от ГЕРБ и импортирана от „ Възраждане “, на която вие депутатите като да отделихте доста внимание.
Да забележим какъв е общият знаменател сред законопроектите. Това, което се случи в правна комисия, е да се обединят шест законопроекта за промени в Наказателно-процесуален кодекс с формалния претекст, че всички те касаят Кодекса. Но с другите оферти се изменяха разнообразни институти и нямаше никакъв проблем импортираните през ноември текстове, които не касаят механизма за основния прокурор, да бъдат отделени и да се гледат по друго време, вместо ръководителят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) да чака плана на Министерския съвет. Така щеше да остане най-същественото – механизмът – със единствено двата законопроекта по него. В този смисъл министър Зарков е прав.
Що се отнася до изведнъж появилите се „ промени “ на „ Възраждане “ в Закон за съдебната власт, които ще вършат следствието без значение, с цел да разследвало то основния прокурор – това, съгласно мен, трябваше да постели в идващия парламент за нещо като контра на оферти с Наказателно-процесуален кодекс работещ механизъм за надзор.
Малко хора схванаха какво се случи на съвещанието във вторник, когато при закрити врата е било обявено за общия отчет по Наказателно-процесуален кодекс и е било отхвърлено настояването за съкратения 3-дневен период. Защо беше значимо това искане, като бе ясно, че време няма - поради поръчката на президента, че последният работен ден на 48-ото Народно събрание ще е четвъртък, 2 февруари?
За да стане ясно за всички, дано първо да кажем по какъв начин протича законодателният път. Когато на първо гласоподаване имаме признати повече от един законопроекти, уреждащи една материя, съответната комисия, в тази ситуация правна, изготвя въз основа на всички тях един общ отчет. Когато отчетът е подготвен, председателстващият съвещанието го оповестява в пленарната зала и от този момент стартира да тече срокът за предложенията сред първо и второ четене. Това е моментът, в който може да се направи процедура за съкращаване или удължение на периода, който по принцип е 7 дни.
Във вторник имахме изключително съвещание с четири точки открита част и четири – закрита. Преди него, рано сутринта, правната комисия се събра и одобри общия отчет. Но в откритата част на съвещанието не беше направено известие, че той е подготвен, макар че подканяхме ръководителя. Съобщението пристигна по средата на закритата част, преднамерено – с цел да може оптимално малко хора да схванат за това.
Тук има още един аспект – за какво във вторник, въобще през цялата последна седмица, аз и господин Атанас Атанасов (ДБ), като заместник-председатели на Народното събрание, бяхме извадени от разпределението да водим съвещания. А разпределението се прави от ръководителя по негово убеждение – в тази ситуация – Вежди Рашидов (ГЕРБ). Нямаше ни в заповедта на ръководителя, с цел да не може когато аз или Атанасов водим, в някакъв миг, не дай си Боже в откритата част, да изчетем отчета за Наказателно-процесуален кодекс, с цел да схванат всички народни представители за това, да се съберат в залата и да гласоподават периода. Вместо това Йордан Цонев реши момента, когато доста сътрудници имаха и други задължения във и отвън постройката и изчете известието в закритата част.
Което не изяснява за какво се желае съкращаване на периода за нещо, което очевидно не може да се гласоподава и при съкратен период.
Защото при тридневен период, който стартира да тече от вторник, това означаваше той да изтече в петък. Което дава опция идващият вторник да се събере комисията по правни въпроси, да прегледа на второ четене постъпилите оферти и да изготви отчет за окончателното гласоподаване в зала в четвъртък. Ако имаше воля в парламентарните групи, нямаше никакъв проблем да има една седмица удължение на работата на Народното събрание до 10 февруари, вместо декларираното от президента - до 3 февруари. И то в случай, че от „ Дондуков “ 2 идваха сигнали по какъв начин Народното събрание би трябвало да се заеме с значимите закони, в това число с Наказателно-процесуален кодекс, и че министър Зарков на няколко пъти направи обществени изказвания: невъзможни неща няма и механизмът може да бъде признат.
Ако имаше воля, уверен съм, щеше да е задоволително съображение президентът да забави разпускането на Народното събрание със седмица, като изборите отново да са на 2 април, тъй като съгласно конституция избори за ново Народно събрание се създават най-късно до два месеца след преустановяване на пълномощията на предходното.
Тук желая да прибавя още един щрих. Малко преди тези събития беше поискано чуване на ръководителя на Централната изборна комисия (ЦИК) Камелия Нейкова – вкарано в програмата по много ексклузивен ред. Парламентарните групи, които го желаеха – ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, не зададоха нито един въпрос на Нейкова. Защо тогава беше поискано то? Защото около неразбориите с машинните разписки, които бяха приравнени от тези три партии на бюлетини, започнаха да се прокрадват отзиви, че ЦИК може да не се оправи с организацията и не 2 април да е датата за изборите, а 23 април. Т. е. животът на Народното събрание да се удължи, което би дало опция за приемане на Наказателно-процесуален кодекс. Така че това чуване беше направено с една единствена цел – да се разсеят подозренията, че ЦИК няма да се оправи за 2 април. Естествено, че ръководителят на ЦИК ще каже, че ще се оправи. Тя като ръководител на органа, който провежда изборите, е задължена да излъчва успокоение.
Съдейки по това, че Крум Зарков още веднъж е министър на правораздаването в идващия парламент евентуално ще бъде импортиран същият Наказателно-процесуален кодекс. Но, ГЕРБ и Движение за права и свободи все по-често приказват за отваряне на конституцията, ще „ лидират “ правосъдната промяна посредством нея. Възможност или заплаха е това?
Факт е, че множеството политически сили дават знак, че са узрели за промени в конституцията, само че съдейки по тези, които се групират към това, може да се окаже огромна заплаха. Конституцията не се отваря постоянно и всяка нейна проверка би трябвало да е деликатна. В частта правосъдна власт са наложителни промени, само че същинският риск се крие в това, че народните представители, които биха подкрепили действително орязване на неограничената власт на основния прокурор, може да се окажат в малцинство и отварянето на конституцията да стане комфортен мотив за още едно бетониране на статуквото. Защото добре си спомняме последната проверка на конституцията – това, което потегли като вяра, приключи като половинчата промяна.
В последна сметка една правосъдна промяна, която приключва с оставката на правосъдния министър, който я е инициирал, демонстрира две неща – почтено държание на министъра и че промяната надалеч не се е случила по стремежи метод.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ